Размисли

Блога ми нещо много взе да се разводнява. Започнах да пиша много глупости. Много ненужни неща и дори неща, които пиша само, за да има нещо. Не става така. И аудиторията ми се намали до... май един човек... Ама то този човек е всеобщоизвестен с упоритостта си, така че няма защо да се чудим защо още ме чете:)
Може би животът ми стана безинтересен. Може би аз станах такъв. А може и просто да загубвам важните неща в себе си заради простотиите, които...
Нямам си ни най-малка представа...
На последък нещо пак ми секна писането...
То не че ми остава време...
Поне не направих една глупост.
Една по-малко. Сигурно скоро ще направя десет една след друга, че да има равновесие...
Ето и това сега не знам защо го пиша. Може би защото чакам да ми се обадят за нещо и нямам какво да правя...
Така не става...
Аз не ставам...
Седя си:)

Вятър.
Мечти.
Прах.
Истини.
Нищо
във нищо
прелива
чашата
на моето
минало.
бъдеще
няма
в настоящето
обсебващо
егоцентрично

виждате ли че не мога да пиша
да се
обявявам временно прекъсване на писането в този блог.
Само временно...