Умиране има отърване нема

Много неща ми се искаше да пиша тук, но половината вече съм ги забравил. Най-травмиращото от всички беше, че сънувах собствената си сватба! Ужас! Направо се събудих шокиран и подплашен като сърна през ловния сезон. Лудница ви казвам. Добре, че нямаше остри предмети, че в просъницата, кой знае каква глупост щях да направя само и само да предотвратя това ужасяващо съзнанието ми събитие:)
Иначе даскалото минава заминава. Линукса си го посиних здраво отново. Всичко ми е в нюансите на синьото и съм много доволен:) Иначе е много грозно;)
Сега ваканцията ще се отдам на разврат, демек ще пия кръвта на програмиста(нескафе с кола), ще пуша и ще се бъзикам по компютъра, току виж поумнея малко... Междувременно ще прочета два романа и ще се подготвя за няколко контролни, както и сигурно ще ходя наляво надясно по кръчми... то май покрай първото и последното за тея красоти по средата време не остана:))))
Аве мъка мъка както се вика...
А, и май отново ще прописвам. Вчера пак написах нещо. Дойде ми отвътре просто. Беше забавно и не в стила, подходящ за публикуване тук, но май ми се връщат едновремешните умения... ха дано...
И да не пропусна: Обичам те:)(за кого се отнася ли? Ами, както ти хареса:))