lgМъка²

Това е за всички знайни и по-знайни от тях воини, издържали непрестанното безсмислено и влудяващо плямпане на бат Ванка! Понеже той е добра душа и мисли за вас създаде този блог, за да може и той и вие да си починете един от друг - ако все пак по някаква случайност ви интересува какво става с горкото момче - четете надолу - всичко си пише:)

четвъртък, януари 12, 2006

Престъпление и наказание

Лежа и гледам черния таван. На всеки пет секунди телефона ми го осветява като светкавица. Броях ги. Пет са. Едно, две, три, четири пет, едно, две три четири пет....
Днес взех решение. Трудно решение. Може би по-лесното решение според много. Май обаче ще се окаже по-трудното. Всъщност си нямам ни най-малка представа.
Връщам се в България. Решението е взето с 90% увереност. Края на месеца ще добавя останалите десет процента. Имам си причини да изчакам, докато го кажа съвсем окончателно. Но мисля, че вече съм наистина сигурен, че това е, което искам и което ще ме направи щастлив.
Една приятелка направи аналогия с Алхимикът. Овчарчет, което обиколи света, за да дири щастието и накрая разбра, че то още в самото начало е било в краката му...
дамм..
Май няма какво повече да се обяснявам. Die Entscheidung ist gefallen. Сега остава да си поема последствията и да се опитам да продължа напред. Der Klügere gibt nach, ми каза навремето една луда...

posted by wankata @ 1/12/2006 02:25:00 am  

8 Comments:

  • At 12 януари, 2006 21:22, Anonymous Анонимен said…

    Това е адски важно решение. Трябва наистина много добре да го обмислиш. Предвид факта, колко мисли, време, средства и енергия си инвестирал в това да си там, където си в момента, помисли наистина добре. Опитай да прецениш ситуацията отстрани. Претегли всичките 'PRO' и 'CONTRA', и прецени, дали си заслужават връщането от, респективно оставането в ДЕ. Помисли за личната си реализация. Къде шансовете ти за израстване са по - високи. И ако се върнеш, ще се занимаваш ли професионално с това, което искаш и правиш в момента в ДЕ, и ако ли не, то има ли друго, с което би бил щастлив, правейки го не в ДЕ, а в България. Предполагам, ти и сам си задваш тези въпроси, и извинявай за поуцителния ми тон, с които съвсем не искам да те обидя, ако случайно го възприемеш така. Но каквото и да стане, както казват - животът е един (по това може да се поспори) но със сигурност ТВОИ, и наистина ти сам решаваш за него. Няма трудно и лесно. Всеки върви по своя път и никoй няма правото да определя нецие решение като 'по-лесен изход'. Всеки знае сам за себе си. Но едно е сигурно - не трябва да допускаш притискастите те в момента обстоятелства, да решат вместо теб. Защото трудни периоди винаги има. Особено в началото.
    Моят съвет е наистина да изцакаш. Всъщност това, което ти сам си решил. Но знай, че няма грешен избор. Не го казвам само за успокоение. Така е наистина. Животът е лабиринт с много завои и вратички. Едни се затварят, други се отварят. Ако пък попаднеш в задънена улица, да се върнеш обратно не е единственото решение - можеш да изкопаеш дупка под стената. :)Разбира се зависи и от стената, и от копача, и от лопатата. Важното е да знаеш какво искаш. Знаеш ли това, ще си доволен от решението си. Пожелавам ти го.
    P.С. Надявам се да приенмеш написаното като искрен приятелски съвет. Защото наистина е такъв.

     

  • At 13 януари, 2006 08:17, Anonymous Анонимен said…

    Стискам палци и те подкрепям :) Ако накрая излезе, че си сгрешил, ти пожелавам да си харесаш грешката :)

     

  • At 13 януари, 2006 11:14, Anonymous Анонимен said…

    Умно куче се извъди!:):):):)

     

  • At 14 януари, 2006 17:13, Anonymous Анонимен said…

    Споделям позицията на "Усмивката". Само мога да предполагам какво става в живота ти и какви обстоятелства са те довели до това решение. Ако сметнеш за правилно претегли аргументите За и Против и същевременно се опитай да погледнеш в бъдещето (по-скоро в това, за което най-съкровенно мечтаеш) и си представи къде то би могло да се случи. Според ме сърцето ти ще ти подскаже отговора.

    НЯМА ГРЕШНО РЕШЕНИЕ ! Каквото и да се случва, където и да си, каквото и да правиш, не губи духа си и волята си за живот. Животът продължава!!!

    Не знам колко живота има човек, но от задънената улица можеш да се измъкнеш и по трети начин - като изкачиш стената пред теб и от върха ни погледнеш кой път накъде води. От високо се вижда обикновено по-добре!

    Крайното решение е твое и никoй не може да го направи вместо теб.
    Ако мога по-някакъв начин да съм полезен, ти знаеш, че съм насреща.
    Искам да знеш ( а се надявам и да го усещаш), че каквото и да решиш, аз те подкрепям напълно и стоя зад теб.

    P.S. Съжалявам, че отговарям толкова късно. Дано да не е прекалено късно.

     

  • At 14 януари, 2006 18:21, Blogger wankata said…

    Вескич, не е късно. Аз даже щях да ти звъня преди няколко дни, обаче не се беше прибрал още, а аз после заспах по никое време и после цяла нощ пак се кокорих...
    Иначе решението вече е взето. Днес дадох Kündigung на квартирата и ми напомниха, че се прибирам баш на трифон;)
    Усмивка, аре моля те намери начин да ми се представиш:( Много си ми любопитна.... Ако ме познаваш знаеш, че не мога да избягам от тази си черта...

     

  • At 14 януари, 2006 20:05, Anonymous Анонимен said…

    А аз си помислих, че вече си се досетил.:)
    Че си любопитен, знам, че ти дразня любопитството, и това го знам.;)Ама не е важно коя съм. Абе важно е, ама искам сaм да се сетиш. Ако не се сетиш, значи наистина не е важно коя съм.Пък де да знам. Ти как мислиш?

     

  • At 20 януари, 2006 00:19, Anonymous Анонимен said…

    Ванка, моля ти се, какво е това - цяла седмица никакви постинги?!? Ама моля те, недей така! Недей ни оставя без духовна храна! Сте заболеем от анорексия! Духовна!:)И ще ти тежим на съвестта!О, Schande, Schande!(както би казал Борин:)) :):):)

     

  • At 20 януари, 2006 20:10, Blogger wankata said…

    Здрасти, Били, нямаше нужда да ме тормозиш толкова време с тази скришност:-/
    Тези дни ще напиша още един пост. Той вече е написан, ама ме мързи да го преписвам...
    Така че, не берете грижа, няма да ви оставя без километричните си загубивремки:)

     

Публикуване на коментар

<< Home