Работа и сън е животът ни...

Кой каквото заслужил - за някои шампанско и сълзи, за други - работа и сън. Снощи изкарах тиха и спокойна нощна смяна. Нямаше почти никаква работа. Отврат. Така времето минава бавно и трудно и е не по-малко изморително от цял ден търчене. След работа автобуса ни не дойде и стана една... Оправихме се де с помощта на Велизар, с когото сега се запознах и който ни спаси така да се каже:) Благодаря му и силно се надявам, че не сме му объркали графика... Днес пак ме чака нощна и то отвратително тежка, но не се оплаквам. Мисля, че ще се справя:) Въпросът е как утре сутрин след смяната ще успея да отида на кафе... Ама ще се мобилизирам здраво:) После ще спя цял ден и следобед пак имам среща за кафе.. аве имаше и трета, а и до съда трябва да ида... Днес поста няма да е интересен - само се оплаквам, както винаги, ама какво да се прави, докато свикна ще е така, а и докато вляза в график, защото сега след две нощни почивам един ден, което си е ужас - реално спя цял ден и после пак на работа. И нататък не е донаправен графика, за да си отдъхна, че няма да е вечно така... Ама и така да е, пак ще си трая, защото отсега нататък все ще съм прецакан още дълги години, така че трябва да се свиква:)
Слушам сега Family Portrait на Pink - Поздрав за всички, които я разбират!