Трябва да го правим по-често

Днес беше лош ден с хубав край... макар че сега тепърва започва;)
Отказах на адаша да излезем и ми е малко гузно, защото 2мин след това ми звънна една приятелка, която не бях виждал от почти три месеца и склоних след кратък размисъл да излезем. Адаш, не ми се сърди, просто на жена ми е по-трудно да устоя;), ама за утре си остава идеята.
Смяхме се много, поприказвахме си за живота и тн...
Накрая, тъй като се виждаме рядко, завърши с "трябва да го правим по-често", което моето перверзно съзнание изкриви в мазна усмивка:), но си беше съвсем невинна уговорка за по-близко кафенце:) И сега ухилен и доволен от живота почвам да пиша реферати по история и домашно по немски. Имам кафенце, малко цигари, така че смятам, че ще оцелея:)