Нашето малко момиче вече е голямо

Моето малко момиче всеки момент трябва да кацне(а може би вече е кацнала...) във фьорде(май вече му е време да хвана картата и да видя къде аджеба е тоже дзверо) и чака някой да се смили над уморената й душа и пищящите от полетите тъпанчета и да я прибере в интерната. С куп дрехи на гърба в стил "ша ва еба в летищата и правилата аз!", с 3килограмов лаптоп, куп дискове и кабелаци натъпкани в една не до там елегантна чанта, преметната през рамо, раница, натъпкана с каквото ви хрумне и куфар, в който може да се събере два пъти премина половин европа, за да отиде там нейде из норвежко, където макар всички трудности, макар утрешното ставане... за нея ще да е днешното ставане в 8, вярвам, че ще научи и изживее неща, за които аз мога само да си мечтая, че ще ми споделя, че и аз да намажа малко:)))
Лягай спиш бейби и се адаптирай бързо (Не бе! Недей да вадиш адаптора за телефон! Да се адаптираш казах!;))))
Обичам те!