За или против психиатричното ми лечение?
Искате да знаете какво става с мен? Чувам от тук от там такива неща... Еми ще ви кажа и даже ще ви попитам за мнение...
Ми преди няколко дни се скарах с брат ми, щото не ме слуша и прави глупости като например да ми спре тока на компа, докато аз работя на него, и тъй като ние така и така си имаме спорове от преди това, къде премълчани, къде не, и напрежението ескалира(Да, да, той беше този, който налиташе на бой, а аз просто си крещях безобидно, но това няма значение). Човекът явно много се разстроил от факта, че накрая, когато не пожела да спре да мърмори около пет минути, се оказа педераст, и раздухал на целия свят, който включва семейството ми.
Резултатът? Бащата ми звъни по телефона и ми иска извънредна среща(туй на другия ден). Знам си хората и ми е пределно ясно за какво става въпрос, и отивам бесен, но външно напълно спокоен, да изслушам всички простотии, да покимам с глава и да ходя да си върша работата.
Но нещата не се развиха точно така. Не избухнах де. Бях си спокоен, неебателен и с ехидна усмивка, както винаги, когато някой иска да ме тормози. В един момент обаче баща ми(всъщност в няколко) най-сериозно, ама като казвам най-сериозно визирам наистина сериозно и директно, ми предложи психиатрична и медикаментозна помощ. Да, да, на частно, за да не ми се пише в досието, човекът помислил за всичко, и разбира се транквиланти, че да не убия психиатъра предварително...
Е, вие как смятате, имам ли нужда от психиатрично лечение? Може би само медикаментозно, а може би комбинирано? А за хоспитализация какво ще кажете? Питам ви съвсем сериозно!
Ми преди няколко дни се скарах с брат ми, щото не ме слуша и прави глупости като например да ми спре тока на компа, докато аз работя на него, и тъй като ние така и така си имаме спорове от преди това, къде премълчани, къде не, и напрежението ескалира(Да, да, той беше този, който налиташе на бой, а аз просто си крещях безобидно, но това няма значение). Човекът явно много се разстроил от факта, че накрая, когато не пожела да спре да мърмори около пет минути, се оказа педераст, и раздухал на целия свят, който включва семейството ми.
Резултатът? Бащата ми звъни по телефона и ми иска извънредна среща(туй на другия ден). Знам си хората и ми е пределно ясно за какво става въпрос, и отивам бесен, но външно напълно спокоен, да изслушам всички простотии, да покимам с глава и да ходя да си върша работата.
Но нещата не се развиха точно така. Не избухнах де. Бях си спокоен, неебателен и с ехидна усмивка, както винаги, когато някой иска да ме тормози. В един момент обаче баща ми(всъщност в няколко) най-сериозно, ама като казвам най-сериозно визирам наистина сериозно и директно, ми предложи психиатрична и медикаментозна помощ. Да, да, на частно, за да не ми се пише в досието, човекът помислил за всичко, и разбира се транквиланти, че да не убия психиатъра предварително...
Е, вие как смятате, имам ли нужда от психиатрично лечение? Може би само медикаментозно, а може би комбинирано? А за хоспитализация какво ще кажете? Питам ви съвсем сериозно!

7 Comments:
At 01 септември, 2006 17:52,
Ivan P. said…
Адаш, според мен трябва да минеш на лечение. И баща ти е прав на частно... при мен. Предписвам ти следните медикаменти. И имай предвид, че някои от тях са силни транквиланти.
1. Бира по 300х3
2. Водка/Джин 300-400 на вечер
3. По 1 яко ебане на седмица
След 1 месец ще си излекуван и съвсем нов човек. Но внимавай с рецептата, защото може да се наложи и лечение да я отвикнеш.
At 03 септември, 2006 14:10,
wankata said…
ХАХАХАХАХХАХА
At 04 септември, 2006 12:06,
Анонимен said…
Една гора бой ще те оправи :)
At 05 септември, 2006 13:54,
Анонимен said…
Ха-ха-ха
Сладур....
Много си си добре...
Все пак, може да послушаш Иван Папарака, макар че ми се струва, че дозите по точка 3 са с крайно ниска концентрация... Но като за начало може би ще помогнат.
At 05 септември, 2006 21:04,
wankata said…
Аз от няколко месеца почти не пия алкохол. Иначе последната точка звучи наистина много примамливо. Е, днес послушах точна 1 и се опитах да изпия една малка наливна каменичка ама после хълцах час-два:(...
At 12 септември, 2006 00:31,
Unknown said…
Мисля, че медикаментозната помощ ще е наложителна не за теб, а за медицинското лице, дръзнало да се наеме с патологичен случай като твоя ;)
At 16 февруари, 2008 15:42,
Анонимен said…
Поста е стар и едва ли някой ще ми види коментара, но исках да драсна нещо, защото на мен ми се беше случило абсолютно същото нещо,но със сестра ми и аз пък избягах от нас :D
И тъй като съм на твоя страна мисля, че други се нуждаят от лечение, ноо не сме ние!!
Публикуване на коментар
<< Home