lgМъка²

Това е за всички знайни и по-знайни от тях воини, издържали непрестанното безсмислено и влудяващо плямпане на бат Ванка! Понеже той е добра душа и мисли за вас създаде този блог, за да може и той и вие да си починете един от друг - ако все пак по някаква случайност ви интересува какво става с горкото момче - четете надолу - всичко си пише:)

четвъртък, юни 15, 2006

Пясъчни замъци

Брегът, на който те оставих-
свеж от приливите неуморни,
сушата все още брани
от вълните толкова безотговорни.

Брегът, на който те оставих-
затвор между водата и скалите-
ах, как се молих да забравиш
болката така дълбоко впита.

Брегът, на който те оставих,
с рисунки в пясъка отмити-
брегът пред който се удави
и във вечност ти превърна дните...

които заедно градихме

Иван Иванов - Ванката, 14.06.2006

PS: Не гледайте препинателните знаци, че мъка мъка...

posted by wankata @ 6/15/2006 06:48:00 pm  

3 Comments:

  • At 18 юни, 2006 16:24, Anonymous Анонимен said…

    Защо отново преминаваш в тъжната гама?

     

  • At 18 юни, 2006 16:48, Blogger wankata said…

    Нещастието е градивно.

     

  • At 21 юни, 2006 20:12, Anonymous Анонимен said…

    Градивно за един миг и носещо облекчение на болка, която се страхуваме да погледнем в очите...

     

Публикуване на коментар

<< Home