Философски вечери

Снощи прекарах една прекрасна вечер в разгорещени философски спорове с Мерито!:) Бях изключително щастлив, защото отдавна не си бяхме говорили така. Спорихме за вечните проблеми, за отговорите и техните въпроси, за щастието и нещастието, чувствата и разума и странния начин, по който са свързани те. Стояхме в Ноздрата до 23 часа и стигнахме до няколко поне за мен интересни извода, макар и със сигурност да не сме първите, които стигат до тях. Някъде по средата на спора, той бе прекъснат от една констатация на Мерито, провокирана от "Пътеводител на галактическия стопаджия" - не знаем въпроса, а търсим отговора му. След кратко стъписване, спорът се възроди в стил Феникс, докато не бе убит отново от знаменитото мото на моята приятелка: "... просто понякога забравяме да сме щастливи по пътя!". Подяволите всичките ми утопии! По дяволите утрешния ден! Нека бъдем щастливи днес!
Мери, благодаря ти за тази прекрасна вечер - тя...ти...вие ме заредихте с енергия за седмица напред!